Динопростон
G02AD02Използва се за подготовка на шийката на матката за раждане у бременни жени близо до срока, когато е медицински или акушерски необходима индукция на раждането.
Не използвайте, ако сте алергични на простагландини, ако има доказателства за феталния дистрес, когато раждането не е непосредствено, необяснено вагинално кръвотечение, сериозно неприлежане на размерите на карлицата и бебето, или условия, при които индукцията на раждането е неподходяща. Избягвайте, ако сте имали предишен кесарев разрез или друга операция по матката, която влияе на интегритета на матката, или условия, при които продълженото съкращение на матката може да е вредно.
Най-честите нежелани реакции са абнормални съкращения на матката и феталния дистрес. Сериозни, но редки ефекти включват нарушения на кръвосъсирването и емболия на амниотната течност.
Поставете един вагинален уметак, съдържащ 10 миллиграма за до 12 часа. Отстранете уметака, когато е начало активното раждане или след 12 часа, което от двете е първо. Лекарството трябва да се прилага само от обучен акушерски персонал в болничка среда с подходящи средства за мониторинг на раждането и състоянието на плода.
Динопростонът е природно възникващ хормон, намиран в телесните тъкани, който подготвя шийката на матката за раждане. Стимулира съкращенията на мишиците на матката и ги прави по-отзивчиви на други лекарства, предизвикващи раждане. Този хормон играе ключна роля в естественото начало на раждането, особено при узряване на шийката на матката.
Този лекарствен продукт е специално предназначен за употреба при бременни жени близо до срока, които се нуждаят от индукция на раждането. Наличните данни не показват ясна връзка със вредни ефекти върху феталното развитие. Дълготрайното наблюдение на деца, експозирани на този лекарствен продукт, не показа неблагоприятни ефекти.
Лекарството освобождава приблизително 0,3 милиграма динопростон по час през 12 часа. Той се разлага бързо в телесните тъкани с период на полуживот от 2,5 до 5 минути. Приблизително 95% на всеки лекарствен продукт, който попада в кръвния поток, се елиминира по време на първия преход през белите дробове.