Метронидазол
J01XD01Метронидазолът се използва за лечение на трихомониаза, причинена от Trichomonas vaginalis при жени и мъже, когато инфекцията е потвърдена чрез лабораторни тестове. Той се използва и за лечение на асимптоматични инфекции при жени, когато микроорганизмът причинява възпаление или ерозия на шийката на матката.
Не приемайте метронидазол, ако сте алергични на метронидазол или други нитроимидазолни лекарства. Избягвайте използването през първите три месеца на бременност. Не приемайте метронидазол, ако сте приемали дисулфирам (Antabuse) през последните две седмици, тъй като това съчетание може да причини сериозни психиатрични реакции.
Честите нежелани ефекти са обикновено лекши до умерени и включват главоболка, гадене и метален привкус в устата. Тежки главоболки се появяват при около 10% на болните, а сериозна гадене при по-малко от 2% от случаите. Повечето нежелани ефекти са добре толерирани и не изискват спиране на лечението.
Дозирането на метронидазол е приспособено въз основа на вида на инфекцията, възрастта на болния, теглото и общото здраве. За анаеробни бактериални инфекции при възрастни, типично се дава първо натоварваща доза, следвана от поддържащи дози. Точното дозиране трябва да бъде определено от вашия лекар въз основа на вашото индивидуално състояние и отговор на лечението.
Метронидазолът е антибиотик, който работи чрез проникване в бактериалните клетки и активиране в техната цитоплазма. Когато се активира, той повреждава генетичния материал на бактериите, създавайки висок реактивни молекули, които разрушават ДНК, убивайки анаеробни бактерии, които не могат да оцелеят с кислород.
Няма налични данни за безопасност на използването на метронидазол при бременни жени. Животински проучвания не показаха урођени аномалии или вреда на плода при дози много по-високи от тези, използвани при хората. Въпреки това, метронидазолът е свързан с определени урођени аномалии при някои човешки проучвания. Използването при бременност трябва да се разглежда само когато полезата надвишава потенциалните рискове.
След вагинална доза метронидазол гел, нивата на кръвта достигат пик около 9,5 часа със средна максимална концентрация от 281 ng/mL, което е приблизително 2% от нивата, постигнати с орална доза таблета. Абсорбцията от вагиналния път е много по-ниска от оралния път, което води до по-ниска системна експозиция.