Кладрибин

Кладрибинът се използва за лечение на рецидивиращи форми на множествена склероза при възрастни, включително релапсно-ремитентното заболяване и активното вторично прогресивно заболяване. Обикновено се препоръчва на пациенти, които не са реагирали адекватно на други МС лечения или не могат да ги поносят.

Не използвайте кладрибин, ако имате активно злокачествено заболяване, HIV инфекция или активни хронични инфекции като хепатит или туберкулоза. Жените и мъжете в репродуктивна възраст трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението и 6 месеца след последната доза, тъй като лекарството може да навреди на неродено дете.

Често срещаните нежелани ефекти включват главоболка (14%), замаяност (6%), фебрилна неутропения (8%), безсъние (3%) и анемия (1%). Повечето от нежеланите ефекти са управляеми, въпреки че някои пациенти могат да преживеят серьозни имунни свързани ефекти, които изискват медицинска помощ.

Кладрибинът се вводи като непрекъсната инфузия в продължение на 7 дни с доза от 0,09 mg/kg на ден за космата клетъчна левкемия. Лечението се администрира като един курс, а ако пациентът не реагира на началния курс, допълнителните курсове е малко вероятно да бъдат полезни. Лекарят може да отложи или спре лечението, ако се появи увреда на нервите или бъбреците.

Кладрибинът работи чрез повреда на ДНК в B и T имунни клетки, което намалява техния брой и помага за успокояването на свръхактивния имунен отговор, наблюдаван при множествена склероза. Този ефект на депривиращите лимфоцити намалява възпаленията и забавя прогресията на болестта.

Кладрибинът се не препоръчва по време на бременност, тъй като може да причини сериозни щети на неродено дете, включително врождени аномалии. Проучвания при животни показват, че лекарството може да повреди развитието на плода. Жените и мъжете, които могат да станат родители, трябва да използват надежден контрол на раждаемостта по време на и 6 месеца след лечението.

Кладрибинът е неактивно вещество, което става активно в организма чрез процес на химично преобразуване. След приемане на перорална доза, максималните нива в кръвта се достигат с измерими концентрации на лекарството, които се появяват в кръвния поток. Лекарството не се натрупва значително в организма при повторени дози.