Ципрофлоксацин
S01AE03Ципрофлоксацинът се използва за лечение на бактериални инфекции при възрастни и деца, когато е показан. Той се използва за инфекции на кожата и мекитата тъкани, инфекции на костите и ставите, интраабдоминални инфекции, инфекциозна диария, тиф, гонорея, експозиция на антракс, чума, хронични простатити и инфекции на долните дихателни пътища, причинени от чувствителни бактерии.
Не използвайте ципрофлоксацина, ако сте алергични на ципрофлоксацина или на друг хинолонски антибиотик. Не приемайте този лек заедно с тизанидин, тъй като тази комбинация може да причини сериозни взаимодействия.
Сериозните нежелани реакции включват инвалидизиращи и потенциално необратими ефекти върху сухожилията, нервите, централната нервна система и функцията на мускулите. Често срещани ефекти включват тендинит, разрив на сухожилия, увреждане на нервите и влошаване на миастения гравис. Могат да възникнат и алергични реакции и други сериозни нежелани реакции.
Типичните взрослни дози варират от 250 до 750 mg, приеми всеки 12 часа, в зависимост от вида инфекция. Кожните инфекции изискват 500–750 mg всеки 12 часа в продължение на 7–14 дни. Инфекциите на костите и ставите изискват 500–750 mg всеки 12 часа в продължение на 4–8 седмици. Експозицията на антракс изисква 500 mg всеки 12 часа в продължение на 60 дни. За гонорея се дава еднократна доза от 250 mg като еднократно лечение.
Ципрофлоксацинът е флуорхинолонен антибиотик, който убива бактериите чрез блокиране на два основни ензима: топоизомераза II и топоизомераза IV. Тези ензими са необходими за репликация, поправка и оцеляване на бактериалната ДНК.
Обширният клинически опит през десетилетия не е показал, че ципрофлоксацина причинява вродени пороци или спонтанни абортуси при бременни жени. Животински проучвания с високи дози не са причинили фетални малформации. Въпреки това, преди да използвате този лек по време на бременност, консултирайте се с вашия лекар.
Когато се приеме орално, ципрофлоксацинът се абсорбира приблизително 70%. Върховите нива в кръвта се постигат 1 до 2 часа след приемането на дозата. Стандартните дози (250–1000 mg) произвеждат измерими нива в кръвта, които достигат терапевтична концентрация за лечение на инфекции.